ИЗВОР

  • date
  • февруари 4, 2015

ИЗВОР

С вик в гърлото бликнал,
животът извира.
По плиткото тича.
Изтече… И спря.
С което привикна,
от навик умира,
с което гореше,
горя… Изгоря…

В мечтите въже
от доверие стиска.
Болеше с години..
Боля… Преболя.
С бодлива тел жребият
вързал е рискът.
Засилен за полет
се спъва в крила.

И както тромпета
се дави от звуци,
изпъкнал от жили,
в контура на мъж,
гласът на човека
потъва сред буци…
Вик в гърло на извор
замрял изведнъж!

Leave a reply

Fields marked with * are required