Fields marked with * are required
ЕСЕННО
Мъгливо и навъсено е челото
на календара скрил на топло птиците .
Студът оглозга на скалите черепа.
Провеси се като пране от жиците.
И качулати погледи изпод чадърите ,
през мрежата от капки на дъждеца ,
се стрелкат ,като гълъби изгубени,
в разпереният скелет на дърветата .
Клошарите с пенливите си викове
опитват дрезгаво да блъснат вятъра
и в натежалите колички тикат
късмета ,който с пръстите пресяха.
Над калните листа, с цвета на лятото ,
прекрачват сенки в спомени замислени.
И пръснато навсякъде е златото
с което исках да подкупя истини,
че живото въздига се от мъртвото.
Обратният възторг е невъзможен.
В гнездото на избягалите щъркели
скрих да зимува лятната си кожа…
Fields marked with * are required