ЕЛЕГИЯ

ЕЛЕГИЯ
Живея в самотата –празна къща.
И прашните й стаи обикалям .
В една от друга влизам …И се връщам.
Напряко през стените им минавам.
Пресичам сенките на мрачни мисли,
през спомени прекрачвам …И през хора.
И като смях на призрак се разплисквам.
С подплашени криле хвърча нагоре,
че думите са в мен еднички гости ,
с които денонощно си говоря
за туй ,което съм отвън залостил.
Да думка цял ден –няма да отворя!
И колкото от мен е по-далечно ,
по-силно го обичам и копнея.
И имам чувството ,че цяла вечност
затворен в самотата си живея.
И в нея оцелявам като помня,
но също и ,че мога да забравям,
и тънък, сякаш гърлото на стомна,
светът пред мен невидим се изправя.
Опитвам се с очи да го достигна,
с клепачи от дъхът му да отпия.
Изричам тишина вместо молитва
и вместо да говоря –вия!

Leave a reply