Fields marked with * are required
ЕДНОРОГ
- февруари 20, 2015
ЕДНОРОГ
Ей ,почакай за малко!…До мене поспри !
Знам , че бързаш за работа или за друго…
И аз бързах така в много ранни зори
да догоня живота в надежда за чудо.
И аз тичах така ,запъхтян и сънлив,
с разкопчана тъга ,с подпетена тревога,
ала виж ме сега :уж съм здрав и съм жив,
а бере в мен душа уморен Еднорога.
И превързвам нозете му с бинт от лъжи,
и го милвам с последните думи за сбогом,
но нали Еднорог е- тъй страшно тъжи,
че да махна сълзата едва ли ще мога.
Затова се поспри ,че не знаеш как в мрак
точно тъй се задъхва до смърт твойто конче.
Всеки миг е изпуснат завинаги влак,
а след него е пукот на счупено клонче…