Fields marked with * are required
Дъх на бадеми
С горчивия дъх на бадеми ухае смъртта.
Ухае на сняг и на студ, и на идваща зима,
на пръст натежала,на влажни и гнили листа ,
на нещо , което дори и след нас ще го има…
И в мириса вечен на нейния дълъг покой
с незрими слова името на живота си пишем,
с две тъжни числа обградено,че именно той
е сребърна роза ,която от тъмното диша.
Която наместо с бодли ни боде с тишина
и само дъха ни е нужен ,за да се разтвори ,
и пръсне със сребърни атоми миг светлина ,
додето мълчим …И с мълчанието да говори,
че всичко което разбрахме е само това
как слепи от тук и незнаещи ще си отидем.
И дълго след туй ще сме тъжни,незрими слова
с горчивия дъх на бадеми ,на сняг и на зима …
Fields marked with * are required