ДЪРВО

ДЪРВО

С напукана гримаса е съдбата
в кората му,която се вдълбава:
да теглят клоните към небесата,
а коренът – в земята да остава.

И колкото към звездното отива,
върха си щом забива в небосклона,
то повече в земята корен впива
и в ниското небе оплита клони.

Часовник пясъчен му е сърцето,
върти го времето… И преобръща.
И клоните са корени в небето,
а корените в клони се превръщат.

Сред ураган танцува с ветровете…
Огъва се…И клоните размята…
Горко на свят крепящ се от дървета,
които с плитък корен са в земята.

Leave a reply