ДУМИ ЗА „КОГАТО СМЪРТТА МИ ПРОГЛЕДНЕ“

Честита ти болка,читателю!

Така се случи, че пиша тези думички на Йордановден…за Йордан. В опита си да избягам от клишетата, съм на път престъпно да ги заменя с ефемизми и…слава Богу –  се спирам. Защото това е последното, което заслужава Голямата и Мъжката поезия на Йордан Пеев. Затова и не само в този ми текст ще наричам моите – думички, а неговите –  Думи. Докато четях стиховете му, си припомних едно великолепно/ макар и болезнено/  усещане – как Думите смиряват! Как поезията не търпи подмяната, как в нея е най-трудно да се излъже, невъзможно е даже. Разбира се,че има и такива опити, но животът им е твърде кратък…за безсмъртие да не говорим)С известно неудобство приех да съм редактор, не защото Поезията ми се стори компромисна – точно обратното – право в сърцето ме улучи/обещах си да не заменям клишетата с ефемизми!/Но думите наистина смиряват и те карат да се чувстваш много малък и се притесняваш като си толкова малък да не повредиш спрямо ръста си Божията работа /нямам друго обяснение за дарбата/. Ограничих се до чисто технически  поправки, свързани с ритъма, споделих разни усещания за градация…а отговорността растеше, защото този Поет ми вярваше. Всичката му съпротива беше отишла в изпепеляващите му думи и насреща си имах само тонове толерантност, още по-страшно – тонове Доверие. Сега излиза,че се оплаквам от тази тежест – а истината е,че се хваля и гордея – че бях съучастник в това Поезията на Йордан Пеев да заживее и в тази книга и да разстрелва и вашите читателски сърца. Въоръжете се със смелост – в тази книга няма ефемизми, нямате посредник, ресор, който да трансформира болката. Но с тази поезия се проглежда – светлината е болезнена. Честита ти болка,читателю!

Камелия Кондова

Leave a reply