ДУМИТЕ

  • date
  • февруари 20, 2015

ДУМИТЕ
„… Мъжът тъгува страшно.
Без илюзии.
Без сляпата надежда за възкръсване.
Без тихото спасение на думите….”
Мария Лалева
Думите… Милите думи,
сякаш не са с мене вече,
сякаш ги взе някой тайно
и ги запрати далече
зад месечина двурога,
дето за нищо нехае.
Думите, знаци от бога,
стихнали, чакат ме в края,
в който копнежен ще бъда,
сякаш съм влюбена птица
и от летеж ще се губя,
както сълза от зеница.
Думите всичко разбират,
после не помнят, но знаят:
болката лесно намира
дъно, за да го дълбае.
И в безсловесие падам
в себе си – кладенец тъмен,
че дето тихо се страда
хора болят, вместо думи.
Лъска на месеца сърпа,
сякаш е точена брадва
и тишина в звездна кърпа,
като отсечена пада…

Leave a reply

Fields marked with * are required