Fields marked with * are required
ДВА МЕТРА
- февруари 5, 2015
ДВА МЕТРА
Мъртвец ,два метра ляга под земята,
където мракът по вампирски пие,
а пък душата му е във краката
на Бог… Под милостта му да се скрие.
В опразнени понятия и думи,
над дишащо кълбо, синьо и зелено,
между звездите лута се изгубен,
додето своята сред тях намери.
И спомени стърчат подобно кости,
засипано от смърт мълчи сърцето.
Човек забравя ,че е тук на гости
и у дома е само над небето.
На болката ръцете дълго помнят,
Свещта от мъка винаги е тъжна,
защото глинени сме като стомна,
която спука ли се , е ненужна.
Стихът за всичко е свидетел важен,
в присъдата на думите за вечност.
И погледът му,земетръсно влажен,
катери с други погледи в далечност…
Духът му вярва,че ще се завърне,
с надежда,че любимите го чакат
звездата си,щом в падаща превърне,
но живите от мъртвите се плашат!