ГЪЛЪБ

ГЪЛЪБ

Тъгата като котка се окоти
и с три космати топки мрака суче,
че всяка е с по няколко живота .
А моят е един…И е на куче.

Оставих тишината да им свети,
/тъгата самотата я приспива/.
И те ,макар че слаби са, и слепи,
ръмжат и хищно ноктите извиват.

И чувствам гълъбът ми как потрепва
в уплаха ,от това че не излита.
Страхът е дълга и бодлива летва,
върху която да стои опитва.

И знам , как трудно му е да остане,
че пепел му е станала душата,
че навикът е много тежък камък
притиснал с яд ветрилото в крилата.

А умножената тъга едрее
и скоро ноктите й ще са груби .
Навярно гълъбът затуй сивее,
додето в сянката си се изгуби.