ГЛАВНАТА

ГЛАВНАТА

/на Стара Загора/

Тук сякаш сме един на друг обречени,
и с общо минало,докрай разнищено.
От Главната на две градът разсечен е,
в средата му- като змия
летище е.

Хангари са по нея кафенетата,
където дремем пръснати на болтчета
и дългокраки кацат самолетите
на улицата по поли и токчета.

Изперкваме от перките им с възклици…
Косите им в желания оплитат ни.
Топят мълчания…Над други улици,
кръжат и кацат…Крачат…И излитат…

Телата им от погледи огънати,
звънят като китари преминаващи
и прашки от мерак с копнеж опънати,
замерят ги със думи изкушаващи.

С бедра разсечено гори пространството,
което слама е самозапалена.
И както без глави,петлите мятат се,
гърдите им подскачат портокалени.

Пилеем се след тях – трохи за птиците.
Тук птиците дори са ни приятели
и гледат на живота ни от жиците,
както в кафето взират се гадатели.
Годините,като пари изхарчихме,
заклещени от навика… В безсмислица…
И всяка пролет новите очаквахме
на токчета по Главната ни улица.

Leave a reply