Fields marked with * are required
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Вярвам ,че Бог в картина творил те е бавно в неделя.
И е имал безкрайното време да те нарисува.
Вместо четка е ползвал крилете на влюбени жерави,
вместо нежни бои, е забъркал копнежи сънувани.
Тя е същата тази ,последна и страстна , неделя,
след която умира мечтата …И чудно възкръсва
без дори да е Лазар,без хляб и без дом ,без постеля…
И подобно на шепот сподавен из мене се пръска…
Ех ,как исках да дишам чрез теб!…Да си винаги моя !
И да бъда след туй слънчев полет на пееща птица.
И вълна да съм ,дето я вика разнежен прибоя ,
който клетвени пръски солено за нея изрича.
Не ,не вярвам ,че има за всичко и думи ,и време.
Знам ,че бавно се стапяме в спомени , снимки и мисли .
И децата,които в любов ,щяхме с теб да заченем,
без дори да проплачат,обичам !…И много ми липсват!
Затова в мене просякът стих ,вместо длан е протегнал,
ала вместо монета ,сълза някой тихо му пусна.
И въздъхна стиха ,както трепва душа за последно,
разкована и лека щом в миг се почувства на кръста.
Fields marked with * are required