Fields marked with * are required
ВРЪХ
- февруари 5, 2015
ВРЪХ
/на Петър/
Без “р“в годините си младост гледа
от снимките в албумите ми прашни,
които са единствена победа
над времето озъбено и страшно.
Припомнят ми за мигове и хора,
които пожълтяват в календара,
за онзи връх ,забит в небето горе,
недостижим сред облаци и пара.
Вървях към него в кал,през пек и вятър.
През бури и градушки го катерих,
по урви,като топка се премятах,
по сипеи… Но пътя не намерих…
Очите ми са празно огледало,
в което се оглежда вечер мрака!
Знам, всяка клетва пресолих до бяло
и яхнал облаци върхът ме чака.
Не ми достигна време…Нито сили.
А той далечен и висок бледнее…
Разпитвам всички този връх качили
и погледът ми от сълзи едрее.
В годините си сив ще бъда скоро.
Изкачваш себе си ,щом връх катериш.
Върхът е връх ,когато е нагоре,
качиш ли го,нов трябва да намериш!