ВОЙНА

  • date
  • февруари 5, 2015

ВОЙНА “ Вярвам в слънцето, дори когато не свети. Вярвам в любовта, дори когато я нямам. Вярвам в Бог, дори когато мълчи. “ / надпис на стената на укритие, разрушено по времето на Втората световна война /

Додето под липите сме говорили
и дом над нас градили са две птици,
земята като гърло се отворила
от плач на клети майки и вдовици.

До дъно пили мъката в най-черното,
преглъщат я подобно на отрова.
И вярват ,че наместо кост и черепи,
любимите си живи ще изровят.

Камбаните от смърт висят пресипнали,
до кръв въжетата са се протрили…
И болката пълзи в пръстта засипана,
стърчи от кръст над хиляди могили.

Без чувството за минало и бъдеще,
сърцето е съдбата си приело.
До вчера всяко село беше с гробище,
днес има вече гробища без село.

Leave a reply

Fields marked with * are required