Влак за самотници

  • date
  • февруари 20, 2015

Влак за самотници

Този влак за самотници, в който с теб чужди седим ,
но в различни купета без номер и място,без име,
преминава през гари ,където в табели висим
безпощадно изписани с всичко,което рани ни .
И се гонят очите ни ,вплетени в гъстия мрак ,
с несъгласни посоки и думи ,в които се губят.
Преминава край нас и през нас този призрачен влак
и след него безхлебни стърнища сме жънати с лудост.
В тъмнината назад отшумяват несбъднати дни
от сънувана нежност и ласки жадуващи чудо,
и крайпътни дърветата стреснато бягат встрани
осъзнали ,че с тебе без обич отдавна сме друго.
Този влак за самотници няма начало и край.
Безутешно ни клатят вагоните в ритъм прощален.
Може би любовта е единствено зримия рай,
ако може да слезем от него… И пак сме начало…

Leave a reply

Fields marked with * are required