Fields marked with * are required
ВЕЧЕРНО
- февруари 20, 2015
ВЕЧЕРНО
Градът издъхваше като огромна риба
изплувала върху брега от мрак
и люспестата й душа от миди
примигваше до хоризонта чак.
И в залезa ,разплискал младо вино,
узряваше смокиново небе,
в което сянката на мъж премина
с безшумни стъпки ,сякаш ще краде.
Очите ти – две стръкчета зелени –
потрепнаха в надеждата ,че той
за тях дошъл е през гора от време.
И взираха се в слепия завой ,
зад който чакаха да се покаже ,
но вместо него, лъхна лепкав хлад.
И тишината плисна по паважа
в смълчания ,заспиващ,тъмен град…