БЪЛГАРИ

БЪЛГАРИ
Гордо племе,гладно семе – хора сме!
Шишът както агнето върти,
тъй в живота,по балкански ,борим се,
и в жарта по странджански вървим.

Болките си на синджир притягаме
от камшика,дето зъби впи.
И в земята по тракийски лягаме,
а по македонски ни кипи.

В думите ни,тежки са надеждите
и за здраве,и за берекет.
Жребият си с яд кълнем под веждите
и преглъщаме като оцет.

Клетвите ,жребци, с юзди опъваме.
Вдигаме на задните крака.
Следват ни до смърт…Късмета сгъваме
на подкова с пламнала ръка.
В чановете на Манол раздялата,
по родопски блъска се в скали
и по шопски рипа по харманите
с първата любов…До гроб боли.

С клисаво тесто
и сол замесени,
дните ни са с вкус на качамак.
Без въже комитите си бесиме -
не остана за кадем юнак…
С мляко кърваво ни кърмят майките,
пъпът ни прегризан е от сърп.
С крината по добруджански мятаме,
песни за живот… Или за смърт…

След съдбата тътрим се брадясали,
давим в кръв надежди и мечти.
Дните от съмнения са втасали
и без нас земята се върти.

С меден дъх камбани дишат в църквите,
тежък като кръст и пръст…
И знам:
Бог е бог на живите,а с мъртвите
как е?…
Ще Ви кажа -
но оттам…

Leave a reply