БЕЗ ТЕБ

БЕЗ ТЕБ

Аз не зная без теб,
черно –бял,
как в света ще живея,

с този кошер от мисли
и в думи хапливи
изригнал.

Да си тръгна съвсем,
от което обичам –
не смея,

да остана – не мога,
стена ,като смърт,
съм издигнал.
Разкажи ми за теб,
разкажи ми за нас…
Излъжи ме!
Как горяхме в нощта
и угаснахме свити-
на въглен,
как ме вика в съня,
без представа за време
и име
и намери от мене следа,
от където
съм тръгнал.
Уж избягах от теб ,
а от себе си сякаш
избягах,
както бяга животно в гора
от пожар
или суша.
Ако знаех,че тъй ще боли,
щом без тебе
остана,
щях в очите ти дълго да гледам…
Гласа ти
да слушам…

Измисли ме сега…
И завинаги -
пак да те срещна.
И изтрий от устата
оловните думи
за сбогом.
Припомни ми тайфуна от страст -
тази топка
гореща.
Нарисувай криле – с тях при теб да се спусна ще мoгa.

Leave a reply