
- януари 31, 2015
БЕЗПЪТИЦА
Остър вятър в звездна риза
ме пронизва със игли ,
но в дома не ми се влиза ,
че е пусто …И боли…
И стоя отвън безпътен,
сив от мисли и от хлад.
И съм спомен ,и съм тътен
на един отминал свят .
Leave a reply
Fields marked with * are required