БЕЗПЪТИЦА

БЕЗПЪТИЦА

Остър вятър в звездна риза
ме пронизва със игли ,
но в дома не ми се влиза ,
че е пусто …И боли…

И стоя отвън безпътен,
сив от мисли и от хлад.
И съм спомен ,и съм тътен
на един отминал свят .

Leave a reply