Баща ми

. . .

На Димитър

Баща ми не успя да раздели
на три магарета две бали слама.
И скрит зад себе си посред мъгли,
уж тука е ,но чувствам ,че го няма…
В червено вири гребен на петел,
ала протрити му висят перата.
Каквото даде ,същото е взел
и сянката си сля със самотата.
С охлузени ,но верни колена,
до него мама, без да се съмнява,
върви без ропот ,че му е жена
и редом като рицар се сражава…
А той скрил в джоба потната ръка
стотинките брои …И в тях се скита .
Прелива времето като река
с окапали въздишки от липите.
И го залива синя тишина
с цъфтеж от ягодовите градини,
че всеки сам е милост и вина,
преди в неотменимото да мине.
От чакането сламата изгни.
Магаретата пръснати ревяха.
И две петлета, в двете му страни,
по висналия гребен го кълвяха,
че той ,като Всеблагия Творец,
отец е, но на син от стих и глина.
Наивен татко …Татко на щурец
запял в четирилистни детелини.
Ще млъкне в някой ден с мен…Ще заспи.
И всеки звук ще е безкръвна нота,
че само смърт ще може да прости
това , което не успя живота…

Leave a reply