АТИПИЧНО

АТИПИЧНО

В копнежните очи на детелини
с четирилистна нежност те очаквам
страхувайки се да не се разминем.
Единствено не ме подмина мрака.

И троскота край мен в зелени мрежи
с въздишки впримчи смях на пеперуди
И с този смях вървиш посред копнежи,
тъй както от любов се смеят луди.

Внезапна като дъжд ще ти се радвам
опрян на милиард ръце в полето,
че самотата е житейска брадва
отсякла стих с главата на поета.

Аз знам ,че любовта ти ще убива
подобно меч със самурайска точност
но точно тя така да ми отива…
Изгубим ли се ,то ще е нарочно.

И моля те ,на думите скрий ножа,
раздялата ,с които ще наричаш,
че всяка клетка в мъртвата ми кожа
с финална ярост ще крещи „обичам”.

По дяволите всякаква условност,
/те дяволите само туй и чакат/.
Какво ,че сме в градината на Господ,
щом ябълката някой е отсякъл.

Адам е само атипичен случай
на опита да се осмисли Ева,
че любовта като смъртта се учи
от някой дявол ,много строг и черен.

Светът след нас ще диша облекчено.
и няма да сгреши дори неволно,
но колкото и да е откачено
мен за греха библейски ми е болно.

Бронежилетката срещу безумност
от бримките на скука се разплете.
Сега спокойно можеш да ме гръмнеш
с онези думи потни от ръцете ти.

И слава богу ,че гласът засече
в устата ти издишаща невяра,
че ти от мен си много надалече,
че чувство и живот не се повтарят.

И слава богу ,че спестих финала
за някой петък, в който те отложих.
Сега е понеделник цяла вечност
и в календара ми надежда сложи.

Отдавна с всяка болка съм наясно
и миговете с незабрава меря,
че в този свят ,ако ми стане тясно
ще ида в друг…А ти ще ме намериш…

19.05.2014

Leave a reply