АСИМЕТРИЯ

На Денис
Синът ми се оказа бащата на баща ми
със своята загриженост и думи на тревога,
с които го изправя в безсилие… И брани,
когато се стопява след думата „не мога”.
И аз съм помежду им , пораснал и невръстен.
Въжето на рода ми оплита се с кръвта ни.
И дланите на татко ме стискат с детски пръсти,
а тези на сина ми държат ме с мъжки длани.
И в погледа им виждам как сменят си очите :
на татко ми са черни ,а неговите – сини,
на татко са смълчани ,а неговите питат…
И се завъртат дати с летежа на години.
И гълъби вглъбени един в друг си забиват
протритите си човки да изкълват тъгата,
в която са без сила и ясна съпротива.
Единият е в мене ,аз в другия – оттатък.
Единият е горе ,а другия – в земята .
Дъждът въжета спуска и в сън по тях катеря ,
и погледи очите , небесно –черни , мятат
да мога , да ги видя …И в тях да се намеря,
че татко се оказа детето на сина ми,
с наивния си поглед и сляпата надежда,
с която го поглежда през тишина от думи.
И помежду ни с татко ,сина ми ни повежда…

Leave a reply