Fields marked with * are required
АНГЕЛ
- февруари 20, 2015
АНГЕЛ
Нощта облиза тъмните си пръсти
полепнали с прашец от сладостта ти .
Молитвено ги сви… И ни прекръсти ,
заклевайки любовното ни лято.
А тишината потрепери синьо.
Един избягал петък я догони .
Целуна я… И бързо си замина,
забравил старите си панталони.
И гларусите ,дрезгави до бяло,
разказваха ,крещейки като луди,
как кацаха по голото ти тяло
от устните ми нежни пеперуди.
В такава нощ почувствах ,че съм вечен,
а ти си ангел ,който спи до мене.
И ехо от изгубена далечност
пращеше в озвездените ми вени.
Почувствах как ме вдигаш и ме водиш ,
през сребърни и сънени полета.
И аз ,оплетен в миглите ти ,молех
да сториш страховете ми на пепел.
И чудото ,което ми се случи ,
да бъде не веднъж ,а много нощи,
но ти отвърна ,че късмета учи ,
да бъдеш тих и да не искаш още.
И с плахите криле на пеперуди,
с които устните ми те покриха,
си тръгна ангелът …И се събудих
дочул едно листо по теб да хлипа.